ДЪЛГИЯТ ПЪТ

Започва и свършва там, от където си тръгнал

Скоро ще навършиш шестдесет. Поглеждаш назад. Поглеждаш живота си. Не се укоряваш за нищо. Ти винаги си премислял преди да вземаш решения. Стореното от тебе е резултат на вътрешна убеденост и следване на желанията. Като дете мечтаеше да бъдеш добър човек. Беше добър човек. Порасна и си пожела да станеш добър съпруг и баща. Създаде семейство и то те уважава и обича. Пожела да живееш в мир със себе си. Да откриеш своята вяра. Намери я. Намери мъдростта.   

–

Навън бе още хладно. Април току бе заченал. Преди доста години бе решил да поемеш по пътя, изминат от мощите на Свети Якоб. Време беше. Използва денят за да се подготвиш. Събра най-нужното в малка раница останала вероятно от някое от децата ти. Подбра си обувки. Подготви за колана кожената чантичка спомен от младините. Дъждобран, лекарства, шапка, фенерче, завивка, пари. Жена ти разбра. Не ти се меси. Тя знаеше, че това което си наумил, то ще бъде. Вечеряхте тихо.

Разсъмваше се. Целуна жена си. Каза и да целуне внуците от тебе и потегли.  Твоят път щеше да е много дълъг. Ти не бързаше. Владееше времето. Владееше разума си и нямаше да позволиш мисълта за време да обладае теб.

За пътят към Сантяго де Компостела бе научил преди много години. Отлагаше това пътуване с едничката мисъл, да приключиш започнатото в живота. Да си уверен, че близките ти ще се справят сами. Този момент дойде. Децата ти са вече пораснали. Имат свои семейства и самите те, вече са родители. Ти се справи добре. Възпита уверени и способни да устроят живота си личности.

Осми ден откакто си тръгнал. Намериха се добри хора. Три нощи имаше послон да пренощуваш и да се измиеш. Ти пък им помогна в дворната работа. След ден два ще пресечеш границата и ще бъдеш в чужда държава. В живота си само два пъти си бил в чужбина. Веднъж като младеж и преди десетина години със сина си. Ще се справиш. И там има хора като тебе. Хората не се раждат чужди един на друг. Отчуждава ги живота, който всеки си избира да изживее. Изборът на идеали, желанието за власт, стремежа да притежаваш те променят и отнемат малко по малко от човещината ти, но винаги има и хора успели да съхранят себе си. Трабва да се опазиш, ако искаш да се чувстваш щастлив.    

Беше взел със себе си бележник. От първия ден си записваше къде си минал, какво си видял. След като влезе в друга държава, нещата за записване станаха повече.  Ти заобикаляше големите градове. Там, въпреки многото хора, се чувстваше повече сам. В малките села и градчета хората бяха по-близки. Поздравяваха. Някои разменяха и дума с тебе. Трудно е, като не знаеш други езици, но когато двама души искат да се разберат пречка нямаше. В бележника започнаха да се появяват имена, телефони, адреси. Записваше си нещичко за тези хора. За онези, които усещаше, че носят човещина в себе си. Дните минаваха. Гледката се променяше. На пътя беше сам. Понякога трябваше да пресичаш пътя на автомобилите. Понякога местните ти показваха преки пътечки през гората или нивите. Така срещна и онази възрастна жена. Живееше сама. Там в началото на горичката. Двор с малка постройка. Две стаи и нищо повече. Говореше близък до твоя език. Живеела тук вече тридесет и две години. Мъжът и я оставил сама, починал от болест. Нямали деца. Труден бил животът тук, но пък и какво да прави в града. Така и така пенсията нямало да и стига за нищо. А пък тук, до когато изкара. Няколко кокошки, котка, градинка с зеленчуци. Два дни и помага. Постегна това онова по къщата. От близкото село и купи брашно. Така ти повеляваше душата. Като се връщаш може пак да се спреш…

Месецът бе към края си. Ту бе слънчево, ту преваляваше лек дъжд. Не знаеш колко си изминал. Нямаше значение растоянието. От значение бе преживяното. Имаш време да премисляш видяното. Сравняваш със света, който остави, когато тръгна и разбираш какво си пропуснал. Какво пропускат онези хора, които също като тебе живеят по правилата. Всеки човек израства различен. Получава различна информация, представена му по различен начин. Възприема я по свой собствен път на мисълта. Хората са различни и ти не можеш да очакваш всички около тебе да те разбират. На помощ идват правилата. Те са инструмент за улесняване на комуникацията между хората и бариера срещу конфликти. Правилата, обаче не винаги са добри и не винаги са творени от здравомислещи.

Намираш време за всеки храм. Не е нужно навсякъде да палиш свещ. Достатъчно ти е да поседиш и да споделиш. Споделяш мислите си. Изпълваш се със увереност. Увереност, че си взел правилното решение. Вярваш, че той те подкрепя и пази. Пази тебе и твоите близки. Случваше се и подслон да ти дадат. В църквите. Пак нещо ще помогнеш, ще те нахранят и продължаваш напред.  Храмовете по пътя те подкрепяха. Преливаха енергия. Замисли се. От началото на твоя път всичко все се подреждаше. Когато валя първия път те подслониха в онзи овчарник. Покрив имаше, мляко ти предложиха. Не беше се къпал четири дни. Появи се онзи извор. Скалите го криеха, но не и от тебе. Дълго не бе ял топла храна. Срещна жената в горичката. Не е имало ден да си изпадал в затруднения. Малко ти бе нужно и винаги го получаваше. Той се грижеше за тебе. Пази те от нещастия. Твоята вяра се грижеше за тебе. Намираше решение на всяка нужда.

Пролетта се покзваше. Дърветата разцфтяха. Сутрин бе приятно да слушаш песните на птичките. Дните се редуваха неусетно. Не усещаш вече умората от първите дни. Тялото ти прие новият ритъм. Чувстваш се подмладен. Вероятно е в резултат на позитивните емоции. Създаваше си приятели. Да вярно. Може никога пак да не ги срещнеш, но това не може да попречи да чувстваш приятелството. Нима можеш да забравиш младият мъж, който те настигна по пътя и ти подари спалния чувал. Млад, на около тридесет и нещо години. Бе изминал поне километър догонвайки те с колелото. Защо го направи. Защото така му е повелявала душата. Има такива хора. Ти ги срещаш и се чувстваш спокоен, че добрите хора съществуват. Има ги и няма да изчезнат.

Крят на месец май дойде. Днес разговаря с жена си. Всичко у дома било наред. Мислели за теб. Били сигурни, че си добре. Те, семейството ти знаеха, че си корав човек. Умееш да се грижиш за себе си. Каза и да поздрави децата и внуците. Хубав ден. Минал бе вече три граници. Тук хората по-трудно те разбираха. Различен бе езикът на който говореха. Спряваш се. Денят започна да се удължава. Изминаваше, като че ли повече разстояние. Ту си високо в планината, ту слизаш ниско в равното. Ден след ден и ето забеляза, че май не си сам. Срещна и други, вероятно тръгнали като тебе. От седмица насам се случваше през ден през два да ги срещаш.

Днес хората на пътя бяха много. Говореха различни езици. Някои носеха големи раници. Други бяха с малки, като че са излезли на разходка в парк. Сякаш хей сега ще се приберат у дома. Момче и момиче говореха твоя език. Зарадва се. Заговори ги. Много неща се оказа, че не знаеш.  От тук тръгвали много пилигрими. И те двамата също. Вероятно не всички се чувствали пилигрими. Имало и туристи. Вървяхте заедно малко време. Научи, че по пътя напред ще има не само църкви, но и места за спане наречени “алберге”. Там не било скъпо. В някои от тях сам решеваш колко пари да оставиш. Попитаха те за твоето пътуване до тук. Изненада ги разказаното. Мислели, че хора като тебе е имало само в миналото. Вървяха по-бързо. Разделхте се. Остана сам с мислите си и други подминаващи те хора. Всички се поздравяваха с „Buen camino”. Не знаеше какво означава. Дни по-късно мъж на около четиридесет ти обясни „Лек път“.

Денят ставаше все по-дълъг. Изминаваше още по-големи разстояния, но рядко се случваше да срещнеш лица с които си вървял предния ден. Повечето бързаха. Защо бяха тук, а толкова бързаха? Как успяваха да усетят Пътя с този ход? Вървят, поздравяват, снимат и продължават. Вероятно оставяха изживяването за в бъдеще, когато ще разглеждат и показват снимките. Малко бяха тези, които са тук заради мига. Срещеш много млади хора. Защо те не бяха на работа? На техните години, не можеше да си помислиш за такова пътуване. Нужно бе да приемеш живота с нов поглед.

Започна да спиш често в алберге. Срещу малко дарение получаваш легло и възможност да се изкъпиш. Понякога и храна приготвяха за всички. Не беше пречка и да помогнеш, когато имаше нужда. Научи малко думи от местния език. Накак си, се разбирахте с хората от персонала. Те били тук за по петнадесеттина дни. Било доброволна тяхна помощ. Всеки си имаше и друг свой живот, но отделяше тези петнадесет дни за да бъде полезен без да очаква възнаграждение. Изненада се, когато сред тези хора срещна жена от твоята родина. Живеела тук. Оставила родината преди двадесеттина години. Заминала. Не било лесно в началото. Самотна се чувствала. Но ето, след време срещнала най-прекрасният човек и се омъжила за него. „Не е важно къде живееш. Важно е как се чувстваш. Ако се чувстваш зле, означава, че трябва да заминеш другаде.“ Тя бе намерила своето „другаде“. Вече четири години се включвала в тези безвъзмедни акции. На различни места. Така се чувствала щастлива. Семейството и я подкрепяло. Научи, че много хора извървяват Пътя. Всяка година се увеличавали. Трудно било, да се определи колко са истински поклонници. Нима всеки извървял Пътя не е поклонник. От където и да са тук всички тези хора, дошли са с изскренно желание. Идват с желанието да са част от общото. Да споделят, помагат, опознават, изстрадват и променят. Да променят себе си или жовота си. Своя или на хората, които обичат. Хората на пътя са изпълнени с енергията на доброто.

Дните минаваха. Отдавна бе напуснал дома си. Сезонът на черешите отмина. Поглеждаш към лозята на пътя. Гроздата бяха започнали да се оформят. Записките в бележника се увеличаваха. Запозна се с много хора. Някои ти разказваха своите истории. Споделяха и изчезваха напред. Вероятно чрез споделянето търсеха отговори на въпроси. Намираха ли ги?

Късен следобед бе, когато влезе в Сантяго де Компостела. Денят за който мечтаеше от години. Изпълни се със щастие. Щастие, че си успял да стигнеш до тук. Години наред си представяше този ден. Представяше си градът. Катедралата, която бе виждал само на снимка. Преживявал бе този момент многократно в мислите си. Малко след детството. След като се ожени за жената която обичаше, въпреки неодобренията на родителите и. Преживяваше го и когато се раждаше всяко от децата ти. Преживяваше го в не-малкото трудни моменти в твоя живот. Никога не си търсил помощ. Искаше да се справяш сам. Твоите желания бяха чути. Животът ти не бе лесен, но бе изпълнен със стойност. Ти бе щастлив след всяко свое завършено дело. Влизането в катедралата, бе за тебе благодарност. Обеща да се поклониш пред мощите на Свети Якоб. Знаеше, че щом си го казал, ще се случи. Стори го.

Имаше много хора. От цял свят. Чуваш множество непознати езици. Хора дошли, също като теб да се поклонят. Да се отблагодарят за силата, дадена им от вярата. Влезе в катедралата. Изпълни те усещане за лекота на душата. Това е твоят прекрасен миг в живота. Времето в което бе там е само миг в сравнение с целия изстрадан живот. Пътят бе изминат и ти бе възнаграден.

Лятото бе след средата си. Чакаше те обратният път. Бе дошъл да видиш океана. Само четири дни път. Позволи си го. Толкова години не си бе позволявал почивка. Тази си я бе заслужил. Много пътници идваха до тук. Някои лица ти бяха познати. Там срещна и мъжът с който вървяхте цял ден. Трудно бе да разговряте. Помогна това, че той знаеше малко думи на твоя език. Поздравихте се.

Вечерта реши да се разходиш по брега. Видя го в ресторантчето. И той те видя. Дойде при тебе и те покани да седнеш с него. Не можа да откажеш. Предложи ти да изпиете бутилката с вино, която бе поръчал. Този човек имаше нужда да сподели с някого. Сподели го с тебе. През целият път търсел отговор. Не вървяло нещо семейството му. Все по-трудно ставало. Не искал да се разделя с жена си, но животът им заедно бил невъзможен. За това дошъл до тук. Изминал пътя за да намери отговор „Защо“. Получил отговорът днес, гледайки към океана. Сам бил. Наблизо дошли мъж и жена. На възраст. Изгорили по дреха. В този момент видял усмивката на лицето на жената. Тя гледала с любов към мъжа и се усмихвала. Това било. Открил какво го прави нещастен с жена му. „Липсва усмивката и!“

Този човек бе открил своята истина. Липсва усмивката на една жена. Ти в твоя живот винаги си я имал…

–

Деветдесет и два дни. Толкова ти бяха нужни за да се прибереш у дома и да срещнеш усмивката на твоята жена. Ти си най-щастливият човек. Деца, внуци, приятели. Всеки по своемо прие твоя път. Животът ти се изпълни с нова енергия. Разбира се ти вече знаеше, коя е новата цел. Никога не спираш. Докато го има живота, няма да спираш. „Buen camino”.

St.Irene  1.10.2015 / Monte do Gozo 2.10.2015